Коя диета за отслабване? Какво показват 48 рандомизирани проучвания

Големите семейства диети, от най-бедните на въглехидрати до най-бедните на мазнини, всички водят до загуба на тегло, а разликите между тях остават малки. Това е заключението на мрежов метаанализ на 48 рандомизирани проучвания с 7 286 участници (Johnston и колеги, JAMA, 2014). Проучването DIETFITS беше подложено след това на директен тест, с 609 възрастни, проследявани дванадесет месеца: средна загуба 5,3 kg при храна, бедна на мазнини, 6,0 kg при храна, бедна на въглехидрати, разлика, която не е значима и която нито генетиката, нито инсулинът обясняват (Gardner и колеги, JAMA, 2018).

Какво сравни метаанализът на 48 проучвания

48-те проучвания, събрани от Johnston и колеги, идват от 59 публикации, извлечени от 6 бази данни, и обхващат 7 286 възрастни с наднормено тегло или затлъстяване, с индекс на телесна маса (ИТМ) 25 и повече (Johnston и колеги, JAMA, 2014).

Всяко проучване запазваше популярната си диета или диети, без специализирано напътствие, срещу друг хранителен метод или срещу липсата на диета; проследяването траеше най-малко три месеца и теглото се отчиташе на 6 и на 12 месеца (същият източник).

Една и съща диета се появяваше рядко в няколко проучвания, което затрудняваше всяко пряко сравнение. Мрежовият метаанализ заобикаля пречката: свързва диетите по две, като всяка връзка се опира на проучванията, които ги противопоставиха (същият източник).

Срещу липсата на диета загубата на тегло достигаше 8,73 kg на 6 месеца при бедна на въглехидрати храна, срещу 7,99 kg при бедна на мазнини храна; на 12 месеца двете семейства се сближаваха около 7,3 kg (същият източник).

Моделът измерва и влиянието на поведенческата подкрепа, 3,23 kg на 6 месеца срещу 1,08 kg на 12 месеца, и това на физическата активност, 0,64 kg срещу 2,13 kg (същият източник).

Малки разлики между назованите диети

Най-голямата разлика между две назовани диети достигаше 1,71 kg: на 6 месеца диетата Atkins беше пред диетата Zone (Johnston и колеги, 2014).

Според авторите загубата на тегло с едната или другата бедна на въглехидрати или на мазнини храна е значима, а разликите между назованите диети остават малки (същият източник).

Проучването DIETFITS: две диети, дванадесет месеца проследяване

DIETFITS набра 609 възрастни от 18 до 50 години, без диабет, с индекс на телесна маса между 28 и 40. Рандомизацията разпредели тези доброволци между здравословна бедна на мазнини храна и здравословна бедна на въглехидрати храна (Gardner и колеги, JAMA, 2018). Проучването се проведе в един център, а набирането продължи от 2013 до 2015 г. (същият източник).

Подкрепата не се различаваше между групите: 22 групови сесии, разпределени в дванадесет месеца, водени от обучители, с една и съща цел: най-издръжливата във времето версия на диетата (същият източник).

На 12 месеца средната загуба на тегло достигаше 5,3 kg в групата с бедна на мазнини храна и 6,0 kg в групата с бедна на въглехидрати храна. Разликата от 0,7 kg между двете не беше статистически значима (95 % доверителен интервал: -0,2 до 1,6 kg). Реално постигнатият прием се различаваше много повече: 48 % въглехидрати от едната страна срещу 30 %, и 29 % мазнини срещу 45 % (същият източник).

481 от 609 участници, т.е. 79 %, завършиха проследяването, а записаните 18 нежелани събития се разпределиха поравно между групите. Липидните показатели и кръвното налягане се подобриха в двете групи; LDL холестеролът се повиши в групата с бедна на въглехидрати храна (същият източник).

Индивидуалният размах надхвърляше значително разликата между групите: от 30 kg изгубени до 10 kg качени във всяка група, разсейване от близо 40 kg (същият източник).

Нито гените, нито инсулинът разделиха диетите

Оставаше следа от предишни работи: зависи ли правилната диета от профила на всеки? Проучването тества два маркера, генетичен профил, изграден върху три полиморфизма, и нивото на инсулина, измерено тридесет минути след натоварване с глюкоза. В началото 40 % от участниците носеха профила, свързан с бедната на мазнини диета, а 30 % онзи, свързан с бедната на въглехидрати диета (Gardner и колеги, 2018).

Не беше открито взаимодействие между диетата и генетичния профил (P = 0,20), нито между диетата и секрецията на инсулин (P = 0,47) (същият източник).

По-ранна ретроспективна работа беше наблюдавала разлика от 6 kg срещу 2 kg според съпоставянето на участничките с генотип. DIETFITS беше замислено да тества тази хипотеза проспективно; не я потвърди (същият източник).

Тези два маркера не позволиха да се определи коя диета на кого подхожда, отбелязват авторите (същият източник).

Придържането във времето

Метаанализът от 2014 г. свързва препоръката си с прост критерий: да се предложи диетата, която пациентът ще успее да следва (Johnston и колеги, 2014).

Втори метаанализ, обхващащ 27 проучвания, измерва придържането към програмите за отслабване. Средният дял е 60,5 % и намалява с продължителността: 69,9 % при програми под 12 месеца, 53,0 % при тези от една година и повече (Lemstra и колеги, Patient Preference and Adherence, 2016).

Два лоста подобряват тези дялове, с коефициент 1,65 за воденето на сесиите и 1,29 за социалната подкрепа (същият източник).

Продължителността остава чувствителното място след края на програмите: преглед на Hall и Kahan съобщава, че в метаанализ на 29 проучвания повече от половината от изгубеното тегло се връща за две години, а над 80 % за пет години (Hall и Kahan, Medical Clinics of North America, 2018).

Затлъстяване и хранителни разстройства: професионалното проследяване

Описаните тук проучвания обхващаха възрастни без диабет (Gardner и колеги, 2018). Други ситуации изискват медицинско проследяване, което тези протоколи не засягат.

Затлъстяването е класифицирано от Световната здравна организация (СЗО) като хронично и рецидивиращо заболяване; през 2022 г. 890 милиона възрастни живееха със затлъстяване (СЗО, 2025).

При човек, живеещ със затлъстяване, загуба на 5 % до 10 % от теглото намалява риска от поява на диабет тип 2 (HAS, 2011).

Във Франция Haute Autorité de Santé (HAS) изисква наднорменото тегло и затлъстяването да се поемат от лекаря от първичната помощ, в планирано проследяване (HAS, 2011). Тя предупреждава и срещу последователните диети, чиито колебания в теглото могат да бъдат опасни за здравето (същият източник).

Хранителните разстройства, анорексия нервоза или булимия, са работа на здравни специалисти, обучени за тези разстройства (Assurance Maladie, 2026).

Нищо в тези резултати не замества оценката на индивидуална ситуация, която принадлежи на здравен специалист (HAS, 2011 ; СЗО, 2025).